Историята на Чипровци е неотделимо свързана с присъствието на католицизма, най- вече в лицето на Петър Солинат,Петър Богдан Бакшев,Петър Парчевич и др. Ето малко информация:
ПЕТЪР СОЛИНАТ
1601-1623
Родоначалникът на организираната католическа пропаганда по българските земи Петър Злоютрич, наречен още Солинат, е роден през 1565 г. в гр.Соли ( Тузла) в Босна. През 1595 г. в качеството си на апостолически визитатор, заедно с няколко босненски францисканци се установява в Северозападна България и разгръща активна дейност сред католическото население в Чипровския край. Изгражда църкви и манастири, открива училища. Близо три десетилетия, Солинат посвещава на католическата църква. Още през 1595 г., отива лично в Рим, за да разкрие условията за разпостраняване на католицизма на Балканите.Петър Солинат бива назначен за софийски епископ през 1601 г. от папа Климент VІІІ. За център на своята епископия , той избира Чипровец. Умира на 4 април 1623 г.
Петър Богдан Бакшев
- роден през 1601 г. в Чипровци.През 1612 г. постъпва във Францисканския манастир в града и през 1618 г. приема монашеството. През 1623г. заминава да учи в Италия и завършва Клементинския колеж в Рим през 1927г , като след това се завръща в Чипровци.. През 1628 г. отново заминава за Италия и работи в славянската печатница в манастира „ Санта Мария Аракоели”, където издава богослужебни книги на славянски/ илирийски/ език. На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан е избран за кустос. През тези години по негова инициатива започва и подготовката за въстание. В течение на десетки години със свои верни сподвижници се опитва да създаде коалиция от европейски държави и представители на поробените народи за обща борба срещу Османската империя.
Все по това време се проявява и като книжовник — превел в Чипровци и отпечатал в Рим (1638) първата си книга. През 1637 г. е назначен за помощник на епископ Илия Маринов, а в края на годината — утвърден за епископ на Галиполи.. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов и е назначен и за софийски епископ и апостолически викарий във Влашко и Молдова. Петър Богдан успява да издейства от Ватикана, Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова. Петър Богдан става първият софийски католически архиепископ (1642)
Наред с практическата си дейност по организирането на български училища , с преводаческата си активност, с поетическите си опити, Петър Богдан се занимава с усилена историографска дейност- той написва „ Описание на царство България”, „ История на Охрид”, „ История на София” и др.Оставил е описания на Чипровци, Железна, Клисура, София и някои павликянски села. През 1667 г. близо сто години преди Паисий написва „ История на България”, като засега са известни само предговора и първите четири глави. От всяка дума, от всяко дело на Петър Богдан личи, че той е българин, че той е оставил своята начетеност, своите духовни интереси на своя народ, на своята поробена родина. Умира през есента на 1674 г., като изказва желание да бъде погребан в католическата църква „ Санкта Мария” в родния Чипровци.
Петър Парчевич
- наследник на стар знатен род,той е роден през 1612 г.Учи в Чипровското училище и семинариума, а през 1632 г. заминава за Лорето, за да продължи в известния по онова време Илирийски колеж. В Рим завършва висшето си образование с изключителен успех като доктор по гражданско (римско) и католическо право. Назначен е за секретар на преславско- марцианополския архиепископ Марко Бандулович През 1654 г. Петър Парчевич е назначен за апостолически викарий в Молдова, а от 1656 г. — за марцианополски архиепископ. . Петър Парчевич е натоварен с дипломатическата подготовка за освобождението на България- той осъществява няколко мисии до Влашкия княз, полския крал, австро- унгарския двор, сената на Венецианската република, казашкия хетман, предавайки посланията на съзаклятниците,където той се справя блестящо. Той е изпълнен с гордо съзнание за българската си народност и навсякъде ратува с перо и слово за избавлението на родината си и на цветущото някога царство България. Умира в бедност и самота на 23 юли 1674 г. в Рим, без да дочака въстанието от 1688 г. и да се порадва на първите големи поражения на поробителите след създаването на антиосманския съюз между Полша, Австрийската империя, Венеция и Русия, за който той ратува през целия си живот като български патриот, дипломат и далновиден политик.