Защо Чипровци трябва да бъде включен в 100 НТО:
- Чипровци е район с богато историческо минало:
1. Център на първото Българско Възраждане - 17 век
Книжовна школа - първото училище със светски характер - 1624 г, първото висше училище – семинариум 1643 г., Първата печатна книга на България –‘Абагар’ 1651 г
Първата история на България 1667 г, написана от Петър Богдан век преди Паисий.
Златарска школа, известна в цяла Европа – 17 век.
2. Чипровци участвува в 6 въстания против турското робство – 1405, 1688, 1837, 1838, 1850, 1876. Въстанието от 1688 г е потушено с жестокост, надхвърляща човешките представи – 4 града – Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура са били напълно заличени, като Клисура никога не е възстановена, избитите са много хиляди....
3. В района на Чипровци е и един от най-ранните в България манастири, шест пъти разрушаван от турците и пак възстановяван. Построен е през 10 век по времето на цар Симеон, като е вероятно да е още от времето на покръстването при цар Борис – IX век. Този манастир е център на много сражения с турските поробители по време на въстанията. До него се намират развалините на римска крепост.
4. Чипровска килимарска школа
5. Чипровци е център на рудо и металодобив от хилядолетия.
- Чипровци се намира в прекрасен планински пръстен, като градът и околните села са обхванати отвсякъде с високи планини – над 2000 м. Голяма част от началните притоци на река Огоста имат прекрасни планински водопади.
- Обектите, които заслужава да се видят в района са: Чипровският исторически музей, Чипровският манастир, Развалините на Гушовския манастир (разрушен 1688г) и намиращият се в близост красив Чипровски водопад, екопътека «Деяница», Екопътека «Копрен», Развалините на православния храм Свети Николай и намиращата се в близост «Шарена чешма» от римско време, развалините на католическия храм ‘Санта Мария’, Килимарски център и много други .....
Чипровци е удобен изходен пункт за покоряване на редица планински върхове: първенеца на Западна Стара планина - масивния Миджур(2168), гордата Мартинова чука(2026), страховитите Три чуки, небесната тераса Копрен, изящната Вража глава и др....

Накратко: чудесна природа, изобилие на обекти за гледане, пребогато историческо минало.
Какво трябва повече, за да бъде включен в 100 НТО. Прочетете списъка и направете съпоставка. Може би пари, политика, бизнес.... В такъв случай, за жалост, Чипровци няма шанс.

ЕТО това се казва страхотно описание!
"100-те обекта" се менят понякога, но наистина е важно кой точно определя това. Дори и във форума има 2 теми кои обекти трябва да отпаднат и кои да се добавят.. Чипровци е прекрасно място, поне от това, което съм чувал и виждал, но и извън обектите пак е известна туристическа дестинация. А има и ще много по-малки, които също заслужават внимание.
Или дори да речем, Побитите камъни, край които имах възможност да мина набързо с кола, така си стоят край пътя (главния, а не магистралата ; ) , отпаднали от обектите, предполагам поради невъзможност някой да ги обслужва там..

Здравейте,
наистина Чипровци заслужава да бъде в 100 НТО. По принцип има процедура по коята един обект може да кандидатства. Доколкото знам се изискват определени материали, подробно описание, сериозна заявка от страна на управителя на обекта и т.н. Но наистина не знам повече. Ще попитам колегите и се надявам да получа по - пълна информация по въпроса.

p.s - наистина описанието е много добро.

С уважение,
admin

И аз отдавна се чудя, защо Чипровци не е в 100 НТО. През комунизма там беше гранична зона ... А днес ?

Твърдо съм ЗА.
Бях там лятото. Горещо ви препоръчвам,ако ходите към Белоградчик да включите в обиколката и Чипровци. От пътя Монтана-Белоградчик през Долни Лом, Чипровци е на около 10 км. Входа и беседата в историческия музей са по 2 лв, а четвъртък е безплатен ден за посещение.
Знам, че манастира има 3 големи празника,но незнам дати.Ако някой знае нека пише.
Макар,че живея на 500 км от Чипровци, ще отида там отново.

Колеги, има ли някой, който да е запознат с процедурата по включване, изключване, обединяване на обекти и т.н., свързано със 100 НТО

Чипровци и околностите са прекрасен район за всякакъв вид туризъм. Могат да се видят исторически, културни и природни забележителности, каквито няма по други места в България. Напълно заслужено този район трябва да бъде включен в листата на 100 национални туристически обекта.

Най-добре се обърнете към БТС - те ръководят процедурата по включването на нови обекти.

Здравейте,
относно процедурата. Допитах се до колегите и накратко нещата седят така:

- заявка за кандидатстване от страна на кмета на населеното място
- пълно описание на обекта (снимков, текстови материал (в електронен вариант))

Това е кратко резюме не изчерпателна информация по въпроса. Но в най - общи линии.

p.s. Надявам се скоро да имам цялата налична информация, за да мога да я публикувам.

С уважение,
admin

Здравейте,
относно темата за включване на нови обекти в движението 100 НТО:

1. Официална заявка от кмета на населеното място в което се намира обекта
2. Презентация на обекта - снимки, видео, текст. Предоставят се на адреса на движението "100 НТО"(Бул. Васил Левски №75, ет.5).
3. Гаранция, че обектът е поддържан.
4. Гаранция за добро отношение към посетителите на обкекта. (Ако това не се случи - в последствие обектът може да бъде изключен)
5. Злоупотреби не се допускат (от каквото и да е естество)
6. Коректно предоставена информация за обекта и постоянно обновяване на информацията на сайта на движението - www.100nto.org
7. При системно нарушаване на т.3, т.4, т.5, обекта се изключва

Това са най- важните параметри на процедурата по кандидатстване.
Те ще Ви дадат отговор на много въпроси!

С уважение,
admin

Познавам Чипровския край и мисля, че той се очертава да стане един от новите хитове на българския туризъм.
Чудно ми е защо до сега такъв район, с такава история и с такава природа, е останал настрана от движението на 100 НТО. Обяснявам си го само с някакъв пропуск на тези, от които зависи да бъде включен, или някакъв род дискриминация, било заради католицизма, било поради нещо друго. Та нима тези великани на България - Петър Парчевич и Петър Богдан, незаисимо от католическата им вяра не са отдали целия си живот за българската кауза. Чипровското въстание е потушено с много по-голяма жестокост от Априлското, а убитите само в Чипровци са повече от тези в Батак.

Крайно време е да се осъществи мечтата на стотици, може би хиляди туристи, маршрутът Ком-Емине да бъде продължен и да започва от Миджур, като голямата част от него ще преминава през Чипровския дял на Стара планина.

Съгласен съм kirik. Чипровци ще намери място в националните обекти. В Берковица например едно от най-известните неща са Чипровските килими

Интересна и уникална за Чипровци част от обредността са оброците.
Оброци има в и извън селищата, но винаги са в рамките на селските землища. В повечето случаи са в близост до извори, кладенци или чешми, като не е рядкост и наличието на вековно дърво.
Местата на оброците са белязани със знаци – най-често кръстове с надпис и датировка.
За най-стар се приема оброкът при Чипровския манастир „Св. Иван Рилски”. Такива кръстове има и в селата Превала, Митровци, Мартиново, Горна лука, Бели мел, Челюстница, Горна Ковачица.
Повечето оброци в Чипровци са поставени около средата на ХІХ в., но вероятно са преместени от първоначалните им места, тъй като лицевите им страни са ориентирани според съществуващата улична регулация, а не по посоките на света.
Основният мотив за създаване на оброци е усвояването на нова обработваема земя. Вторият случай, при който се създава оброк, е след стихийни бедствия, когато при устройването на оброк се прави курбан от собствениците на засегнатите имоти.
Впоследствие оброците стават място, където се почитат християнските светци, покровители на селски имоти, а не природните сили, както е било в началото.
В област Монтана са познати над 300 оброка, но само в Чипровци все още е съхранена традицията да се почитат с обредни действия.
Народното вярване им дава силата да предпазват. Обичаите, свързани с обредните кръстове, са посветени на патрон-покровител, светец.
В Чипровци има 12 действащи оброка:
- „Богоявление” /”Водици”/ - 6 януари;
- Гергьовден – 6 май;
- „Св. Николай Летни” – 9 май;
- „Св. Възнесение Христово” /Спасовден/ - мени се според Великден;
- „Св. Троица” – мени се;
- Петровден – 29 юни;
- „Св. Илия” – 20 юни;
- „Преображение Господне” – 6 август;
- „Успение Богородично” – 15 август;
- „Св. Архангел Михаил Летни” – 6 септември;
- Храмов празник на Чипровския манастир – 19 октомври;
- Димитровден – 26 октомври.
Обредните действия при честване на оброк включват жертвоприношение, при което се коли мъжко агне, от което се приготвя курбан.
Друга важна част от обредността са хлябовете /колачи/, които чрез пластичната си украса изразяват желанията на жертвоприносителите за плодородие, здраве.
Курбанът и колачите се освещават /кадене/, след което курбанът се раздава за здраве.

Снимките са от Спасовден, когато се прави курбан в двора на църквата" Св. възнесение Христово"

Добре дошъл във форума!
Благодаря за подробната информация и хубавите снимки. Не съм ходил по този край, но непременно ще отида!
Плюсче от мен!

Колега ozzzzy75,само искам да вметна,че преди няколко седмици организирах осъществяването на т.н."курбан"във връзка с освещаването на храм в чието построяване участвах и много ми беше интересно да разбера,че всъщност "курбанът","заколването","изборът на животно"и т.н.е абсолютно езически ритуал които някак си се е смесил с християнството като традиция а не като част от него.Единствената "жертва" си остава запалената свещ.Информацията ми е от Софийската,Ловчанската и Видинската Св.Митрополий където лично попитах а и от където бяха духовните лица участващи,иначе всичко друго се спазва както си го описал.Чипровци е уникално място и аз още веднъж изразявам подкрепата си то да бъде включено в "100-те"обекта.

Благодаря за разяснението - плюсче от мен!

Историята на Чипровци е неотделимо свързана с присъствието на католицизма, най- вече в лицето на Петър Солинат,Петър Богдан Бакшев,Петър Парчевич и др. Ето малко информация:

ПЕТЪР СОЛИНАТ
1601-1623
Родоначалникът на организираната католическа пропаганда по българските земи Петър Злоютрич, наречен още Солинат, е роден през 1565 г. в гр.Соли ( Тузла) в Босна. През 1595 г. в качеството си на апостолически визитатор, заедно с няколко босненски францисканци се установява в Северозападна България и разгръща активна дейност сред католическото население в Чипровския край. Изгражда църкви и манастири, открива училища. Близо три десетилетия, Солинат посвещава на католическата църква. Още през 1595 г., отива лично в Рим, за да разкрие условията за разпостраняване на католицизма на Балканите.Петър Солинат бива назначен за софийски епископ през 1601 г. от папа Климент VІІІ. За център на своята епископия , той избира Чипровец. Умира на 4 април 1623 г.

Петър Богдан Бакшев
- роден през 1601 г. в Чипровци.През 1612 г. постъпва във Францисканския манастир в града и през 1618 г. приема монашеството. През 1623г. заминава да учи в Италия и завършва Клементинския колеж в Рим през 1927г , като след това се завръща в Чипровци.. През 1628 г. отново заминава за Италия и работи в славянската печатница в манастира „ Санта Мария Аракоели”, където издава богослужебни книги на славянски/ илирийски/ език. На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан е избран за кустос. През тези години по негова инициатива започва и подготовката за въстание. В течение на десетки години със свои верни сподвижници се опитва да създаде коалиция от европейски държави и представители на поробените народи за обща борба срещу Османската империя.
Все по това време се проявява и като книжовник — превел в Чипровци и отпечатал в Рим (1638) първата си книга. През 1637 г. е назначен за помощник на епископ Илия Маринов, а в края на годината — утвърден за епископ на Галиполи.. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов и е назначен и за софийски епископ и апостолически викарий във Влашко и Молдова. Петър Богдан успява да издейства от Ватикана, Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова. Петър Богдан става първият софийски католически архиепископ (1642)
Наред с практическата си дейност по организирането на български училища , с преводаческата си активност, с поетическите си опити, Петър Богдан се занимава с усилена историографска дейност- той написва „ Описание на царство България”, „ История на Охрид”, „ История на София” и др.Оставил е описания на Чипровци, Железна, Клисура, София и някои павликянски села. През 1667 г. близо сто години преди Паисий написва „ История на България”, като засега са известни само предговора и първите четири глави. От всяка дума, от всяко дело на Петър Богдан личи, че той е българин, че той е оставил своята начетеност, своите духовни интереси на своя народ, на своята поробена родина. Умира през есента на 1674 г., като изказва желание да бъде погребан в католическата църква „ Санкта Мария” в родния Чипровци.

Петър Парчевич
- наследник на стар знатен род,той е роден през 1612 г.Учи в Чипровското училище и семинариума, а през 1632 г. заминава за Лорето, за да продължи в известния по онова време Илирийски колеж. В Рим завършва висшето си образование с изключителен успех като доктор по гражданско (римско) и католическо право. Назначен е за секретар на преславско- марцианополския архиепископ Марко Бандулович През 1654 г. Петър Парчевич е назначен за апостолически викарий в Молдова, а от 1656 г. — за марцианополски архиепископ. . Петър Парчевич е натоварен с дипломатическата подготовка за освобождението на България- той осъществява няколко мисии до Влашкия княз, полския крал, австро- унгарския двор, сената на Венецианската република, казашкия хетман, предавайки посланията на съзаклятниците,където той се справя блестящо. Той е изпълнен с гордо съзнание за българската си народност и навсякъде ратува с перо и слово за избавлението на родината си и на цветущото някога царство България. Умира в бедност и самота на 23 юли 1674 г. в Рим, без да дочака въстанието от 1688 г. и да се порадва на първите големи поражения на поробителите след създаването на антиосманския съюз между Полша, Австрийската империя, Венеция и Русия, за който той ратува през целия си живот като български патриот, дипломат и далновиден политик.

Браво колега,давай още,много е интересно,подготвил си се добре.На мен лично за възстанието много ми е интересно.

Здравейте, всички родолюбиви българи! Приветствам идеята за включването на Чипровци в списъка на 100-те национални обекта, защото ние българите се оказва, че не познаваме собствената си история, от което трябва да се срамуваме. Малцина са хората, лелеещи за историческата истина на древно Чипровци - град с легендарни паметници на културната ни история...Нека се дава гласност на фактите за Чипровци, за да чуят и видят повече БЪЛГАРИ!!! УСПЕХ!!!

Илда, добре дошла и на теб във форума.

и аз така мисля

На 30 юли се организира изкачване на Миджур, от българска и от сръбска страна.(Среща на бъгарски и сръбски туристи). Но за Миджур се иска разрешително от Гранична полиция.

baceto написа:


Предполагам ще съм зает с друг поход тогава, но можеш ли поне да кажеш малко повече информация относно изкачването на вр. Миджур. Ще трябва ли нещо да се заплаща, резервация.. или направо линк към тема в нета.
По-здрави!

Благодаря за топлото посрещане във форума!
С трудна задача са се заели някои хора, но добре е, че ги има, за да се разбере къде е истината за Българското възраждане. Доста материали категорично доказват съществуването на светски училища и книжнина в Чипровци преди официалното Българско възраждане. Остава да бъде признат този факт! Подкрепям идеята за включването на Чипровци в 100 НТО!!!

В Чипровци ежегодно се провежда офроуд рали с продължителност 2 дена, като в маршрута му са обхванати едни от най-красивите места. Излиза се на височина 1967 м надморска височина. Тенденцията е тази среща да стане международна. Отзивите на всичките участници са отлични. Организират го местните активисти Дани и Галка.
Под връх Мартинова чука(2026м), на 1500м разстояние от върха и на 1500м надморска височина в момента се строи туристически заслон, който трябва да е готов до края на септември. Ще е безплатен за всички туристи. Целта на заслона е да улесни изкачването на в Миджур 2168м, първенец на Западана Стара планина. От него за един ден спокойно се отива и връща до Миджур. Също от него може за ден да се отиде до х. Копрен и до всичките населени места в района: с.Мартиново, гр.Чипровци, с.Горни Лом, с. Копиловци, с Горна Лука, с Превала, с Долни Лом и с. Железна, а също така и Чипровския манастир. Строи се с доброволни дарения и труд.

Празника на Чипровци е на 6 септември.Тогава са и честванията на Чипровското въстание от 1688г.



"Няма по-приятно нещо за туриста,за поета, за любителя на природата, отколкото да пътува на кон из чудните самотии на тоя лабиринт от благодат божия!... додето над зелените върхове на горите ти се мерне... усамотено манастирче... и те кани да се отбиеш в гостоприемната му пазва и да вкусиш на половина час от безбурния покой на оградата му. Това е Чипровският манастир "Св.Йоан Рилски".
Иван Вазов

Заслон „Мартиница 1500м се изгражда основно да улесни изкачването на в.Мижур от изток, т.е от към Чипровци. Това изкачване има редица предимства пред традиционното от с.Горни Лом. Град Чипровци е значителен туристически център с много места за спане – хотели, гостоприемници и къщи за гости. В самия град и околностите му има редица други туристически обекти - природни, исторически, етнографски и т.н. Транспорта до Чипровци е лесен, като има и директна автобусна връзка със София, а другата връзка е с влак или автобус до Монтана и от там с редовните автобуси. Не на последно място изкачването на Миджур от изток е плавно и меко без продължителни стръмнини. До заставата на с.Мартиново може да се отиде с кола с обикновена проходимост, като по-голямата част е асфалтов, разстоянието е 10км. Минава се през китното с.Мартиново(на 5км), най-високо разположеното село в СЗБългария-680м надморско ниво. От заставата до Миджур разстоянието е 13 км. От заставата до Миджур се отива за около 4.5 ч и се връща за около 3.5 часа.С високо проходима кола може да се отиде до склоновете на в. Мартинова чука, откъдето разстоянието до Миджур е 7км и обикновено се отива за 3.5 ч и се връща за 2.5 часа. От Чипровци до заслон „Мартиница” (по план в строеж до края на септември 2011) са 14.5 км и може да се отиде за около 3.5 часа. От заслона се върви на ЮЗ около 1.5 км(20-25мин)и се стига до разклон. Левият път е на изток за х.в. Копрен, а десният е за в.Миджур. Неудобни са само първите 250м, защото пътеката минава през хвойна. След това тя е полегата и приятна. При м.Ушите се излиза на граничното било и от там вървенето на запад по планинското било е удоволствие, особено при хубаво време, защото се вижда Србия с Бабин зуб, цяла СЗБългария,включая Белоградчишките скали, Язовир Монтана, а при много добра видимост и Дунав. Следват се граничните пирамиди, като разбираемо се върви от към северната(българската) страна. След пирамида от стария тип 333 (отличават се от новите, че са по-големи, почти се разпадат, но номерата им се четат добре и са разположени една от друга на около км разстояние) на около 200м се изкачва Миджур, където има паметник на сръбския ботаник Луйо Адамович.
Заслон Мартиница ще е свободен и винаги отворен, без да предлага никакъв лукс – само елементарни условия и място за спане на 12 души. Водата се намира на 100м от заслона в посока с. Мартиново в буковата гора- на изток от постройката.
Всичко това се препоръчва на туристи които обичат природата и отиват заради планината, а не за пищни купони.
Разрешение за посещение на гранични обекти(разположени до 300м от границата) се издава от началника на районната дирекция на граничната полиция – в случая РДГП Драгоман, като се изпраща заявление с указани дати и маршрут и със списък на участниците и техните ЕГН, с посочен тел за връзка, на факс 07172-2095. За допълнителна информация може да се пита в София на Е-поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. или телефони 02-9823276 и 02-9823452. Добре е при тръгване на групата да се уведоми граничната полиция в Чипровци на тел 09554-2087, не е задължително, но е за взаимно улеснение.

Здравейте, много се радвам, че най-накрая Чипровци бе включено в стоте туристически обекта.
В албума има снимки от празника на Балкана в Чипровци, на който вече две години се изнасят в планината уникалните чипровски килими.


plus.google.com/photos/10041315360940037...98520352696769?hl=bg

Tcvetelinka, наистина ли Чипровци е включен вече в 100 НТО или това са предположения. Предполагам, че знаете нещо повече, защото Вие често пишете в чипровските форуми - инфо, сномки и мнения. Може ли малко по-подробна информация.

А може би АДМИНА да има някаква информация от БТС? Ако е така, моля споделете.

Здравейте колега,
Отговорът е "ДА". Чипровци вече е в 100 НТО!!!!!
Ето че нещата се случват! Браво и на Вас!

С уважение,
admin

Под кой номер е?