Български туристически съюз

№3. с. Добърско - църква "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат"

Оценете
(17 гласа)

Описание:


Добърско е малко планинско село в Разложката котловина. То е старинно българско селище. Разположено е на предната част на планински хребет в южна Рила, място с надморска височина около 1000 м. Един от добре запазените

паметници на културата в Добърско е старата църква "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - 1614 г. Според една жизнена и днес легенда село Добърско било заселено от част от ослепените войници на цар Самуил след битката при село Ключ през 1014 година, дошли да дирят облекчение на своите болки от местно лековито изворче. Но истинската причина, поради която всеки бъпгарин трябва да посети това селце, което е само на 17 километра северно от общинския център - гр. Разлог, е необикновената черква със скромни размери, но с неоценима духовна стойност.

Построена и изрисувана през 1614 година, тя е дълга осем и половина метра, широка почти седем и висока едва пет, с двускатен покрив, съобразно тогавашното османско законодателство. Но майсторите дръзко издълбали два кръста на нейната фасада. Както и свастика в един от каменните блокове. Този символ на слънцето и благоденствието е с древен ирански произход и според учените е дошъл тук с първите войнишки семейства - верните до смърт на българската държава прабългари, заселени на границата с Византия.
Почти всички надписи по фреските са на български език, въпреки че официален в църковните институции по това време е гръцкият.

И нещо особено любопитно: в два стенописа, особено в сцената "Преображение Господне", Исус Христос отлита към небето с нещо, което по форма наподобява съвременна космическа ракета. Спед писанията на швейцареца Ерих фон Деникен мнозина привърженици у нас на хипотезата за посещения на извънземни жители са склонни да ги приемат за чиста истина, като дори различават в тази фреска струите на реактивните двигатели. Но подобни изображения на „ракети" в кавички има и в още няколко български църкви от тази епоха.

Необичайно е вътрешното разпределение на църквата: вместо еднокорабна строителите са изградили сложна трикорабна базилика, тип, характерен за Първото българско царство /9-11 век/. Което идва да подскаже, че през 17 век строителите най-вероятно са възстановили църква, построена на същото място през епохата на цар Борис Първи, цар Симеон Велики или цар Самуил, когато този край трайно е бил в пределите на България.

Изображенията, 460 на брой, заели всеки квадратен сантиметър, са се запазили учудващо добре благодарение на дима от свещите, макар че през 19 век турците превърнали църквата в хамам /баня/.
Много от фреските са свидетелства за патриотичните чувства на техните създатели. Изобразен е даже загиналият за вярата само няколко десетилетия преди това свети Георги Нови Софийски.

Прави впечатление още, че войниците в редица сцени са със западно въоръжение - алебарди, шлемове, а корабите са венециански галери - очевидно отглас от прочутата морска битка през 1571 година при Лепанто, където три четвърти от екипажите и бойците на венецианския флот са православни българи, гърци и сърби.
Стенопис изобразява ктиторите Хасия, Богдан и Спас, както и строителите Станко, Смилен и Спас.
Изобразени са и редица католически светци, между които римският папа Силвестър, а свети Кирил Александрийски е заменен със свети Кирил Философ - създателя на старобългарската азбука.

Всичко това превръща храма в Добърско в един от най-ценните бисери в огърлицата на стоте национални туристически обекти. 

Църквата е обявена за паметник на културата и е вписана в книгата на ЮНЕСКО.

Прочетено 9424 пъти Последна промяна в Петък, 28 Март 2014 20:19