Български туристически съюз
Начало Обекти по области Пловдивска област №46а. Връх Ботев – Стара планина

Търси в сайта!

№46а. Връх Ботев – Стара планина

Оценете
(5 гласа)
Връх Ботев Връх Ботев Стара планина

Описание:


В средата на Средна Стара планина, в Калоферския дял, като огромен купол се издига вр. Ботев. Погледнат от подножието му, той прилича на гигантски юмрук.
Bpъх Ботев (2376 м) е най-високият връх на

Стара планина и трети по височина в България - след Мусала в Рила и Вихрен в Пирин. От север го очертават величествените, страховити и омайващи бездни на Северния Джендем. Сред хаос от стръмни зъбери и отвесни скали десетки потоци образуват непрекъснат низ от водопади и пръскала.

От юг шеметни отвесни скали опасват вр. Ботев и очертават потайния Южен Джендем. На запад и изток върхът се снижава до двете седловини Дюза и Маринка. По-нататък от двете страни като броеница се редят по-ниски върхове.Балкан", разположен върху част от територията на Средна Стара планина.

В двата склона и върха към Северния и Южния Джендем са се оформили зъбери, стъпала, гладки скални отвеси.
По суровия си климат вр. Ботев може да се сравнява само с вр. Мусала. Средната годишна температура на върха е - 6°С, а абсолютна минимална -28°С.
Векове вр. Ботев е бил необитаем и див. В неговите пазви са се крили от османските поробители много войводи. През върха, в далечната 1867 г., минава четата на Панайот Хитов с развято зелено знаме, носено от Васил Левски.
След Освобождението на върха започват да идват, макар и плахо, тези, които обичат ненагледните красоти на Стара планина. След време се изкачват метеоролози, които остават да живеят и работят сред бурите на неговата равна поляна. Пред 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
Връх Ботев заема средищно положение в Национален парк „Централен По склоновете на върха има големи преспи, които образуват планински потоци и водопади, известни под името Пръскалата. Най-голямо е Райското пръскало - най-високият водопад у нас (124 м), което се намира на южните склонове на върха над х. „Рай".
До върха може да се стигне по няколко пътя. От Калофер 42-километрово шосе води до високопланинското селище на върха. По този път от м. Паниците се отделя туристическата пътека, която през х. „Рай" поема към вр. Ботев. От Калофер през х. „Рай" до върха се пътува 7 ч. На вр. Ботев може да се излезе и от изток- от х. „Тъжа" (4 ч). Удобен е преходът от север с изходен пункт гр. Априлци, през х. „Плевен" и заслон "Ботев".
Много популярен е пътят от Карлово през хижите „Хубавец, „Балкански рози и „Васил Левски", който се изминава за 10 ч.
Към върха най-кратък е преходът по така наречената Тарзанова пътека, трасирана през 1941 година от загиналия по-късно по нея метеоролог и планинар Тодор Божков - Тарзан.

Прочетено 5648 пъти Последна промяна в Неделя, 09 Декември 2012 16:09
Начало Обекти по области Пловдивска област №46а. Връх Ботев – Стара планина