Български туристически съюз
Начало Обекти по области Шуменска област №96.гр. Плиска – Археологически резерват

Търси в сайта!

№96.гр. Плиска – Археологически резерват

Оценете
(8 гласа)
Археологически резерват Археологически резерват гр. Плиска

Описание:


Плиска е първата столица на българската държава, основана от хан Аспарух и до 893 година освен столица, е била и един от най-големите и богати градове. Днес изглежда странно, че е построена на равно място, но това е обяснимо за народ, който

 

идва от просторните степи. Три отбранителни пояса били изградени, за да предпазят града от нападение -ров със земен насип, крепостна стена и тухлено укрепление при самата цитадела. Ограденият от стени комплекс заемал площ от 23 квадратни километра, но се предполага, че градът е бил много по-голям - колкото територията на съвременна Варна.

Откриването на първата^ българска столица, в която княз Борис е покръстил българите през 864 година, е истинска епопея, която напомня издирването на легендарната Троя от Шлиман. През 17 век на това място имало татарско селище, което носело името Абоба. През 1884 година тогавашният министър на просвещението на България, Константин Иречек, изказал предположението, че руините край селцето са най-вероятно останките на града, за който споменавали византийските хронисти. Да разреши загадката се заел друг чех, Карел Шкорпил, който публикувал своето становище, че именно там е била столицата на Аспарух, Крум, Омуртаг и Маламир. Това определило и интереса на директора на Археологическия институт в Цариград към Абоба. В разкопките от българска страна взели участие Васил Златарски и Карел Шкорпил. Много скоро последният открил двата най-значими паметника на това място - Тронната зала и Голямата базилика. Така, по безспорен начин било доказано, че именно там е била първата българска столица Плиска.

Днес разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да се посети по всяко време, макар че е най-добре да се посети и експозицията, за да се видят предметите, свързани с бита, духовната и материална култура на някогашните жители на столицата.
В двореца на хан Крум, който заема 500 квадратни метра, изследователите откриват водохранилище, просторни бани и тайни изходи, през които при евентуална обсада неговите обитатели са могли безпрепятствено да го напуснат. По време на управлението на Омуртаг /814-831 г./ е извършено разширяване на града, довършват се крепостните стени и се построява Тронната зала. Във външния град историците откриват останки от жилища, храмове, стопански сгради и работилници, а край Източната порта е величественият дворцов църковен комплекс, който включвал катедрала, архиепископски дворец и манастир, наречен Голямата базилика, защитена с висока над 4 метра каменна ограда. Нейният строеж, по всяка вероятност, е започнал веднага след приемането на християнството и в продължение на 250 години е бил средище на духовния живот на столицата и на тогавашна България.

Сградата, издигната върху неизвестен езически храм, предизвиква разгорещени дебати сред учените. Според едни, откритата под основите на базиликата сграда е гробницата на човек, загинал като мъченик за вярата /вероятно братът на хан Маламир, Свети Боян, екзекутиран за предателство към традициите/. Но според друга, по-правдоподобна хипотеза, зданието било построено, за да послужи като мавзолей на българските ханове. След покръстването се опитали да. го превърнат в катедрала, но конструкцията не издържала и се наложило цялостното му събаряне. По-важно е друго: че тук, освен богослужебните книги, са се изучавали право, архитектура и строителство и че вероятно именно в него са работили приетите през 886 година от цар Борис Първи ученици на Кирил и Методий, поставили началото на нова книжовна школа на славянски език.

Прочетено 5156 пъти Последна промяна в Вторник, 04 Декември 2012 14:18
Начало Обекти по области Шуменска област №96.гр. Плиска – Археологически резерват